Опитът на американски готвач да притежава името „chili crunch“ предизвиква гнева в Индонезия, Малайзия

Медан, Индонезия – Когато Мишел Тю, притежател на основаната в Малайзия хранителна компания Homiah, получи преустановяване и писмо за отвод от американско-корейския популярен готвач Дейвид Чанг предишния месец, тя почувства „ горест и изменничество “.

Писмото осведоми Тю, че има 90 дни, с цел да спре да употребява термина „ chili crunch “ на етикетите на своя самбал – фалшификация на основата на пикантен червен пипер, известна в Югоизточна Азия – защото Чанг е запазил фразата като комерсиална марка.

„ Дейвид Чанг е толкоз огромно име в азиатско-американската хранителна общественост и ми се стори доста персонално, макар че не го познавам персонално “, сподели Тю пред Al Jazeera.

„ Азиатската кулинарна общественост в действителност е като едно семейство и, с цел да се занимавам с бизнес, притежаван от жена, въобще да си помисля за това и да не проведа първо другарски диалог, в действителност се чудех къде е състраданието му. “

Чанг, който има веригата заведения за хранене Momofuku в Съединени американски щати и от този момент се отхвърли от претенциите си за комерсиална марка, стартира да продава буркани с „ Chili Crunch “ през 2020 година, само че той надалеч не е първият човек, пуснал сходен артикул на пазара.

Подправките въз основата на пикантен червен пипер се употребяват в Азия от незапомнени времена.

На британски те се назовават ​​с разнообразни имена, в това число chilli crunch, chilli crisp и chilli oil, според от консистенцията им и пропорциите на съставките.

Тю, която се научи да готви от малайзийската си баба, избра да назова своя артикул „ Sambal Chili Crunch “, защото sambal, който нормално включва съставки като люти чушки, паста от скариди, чесън и палмова захар, не е необятно прочут отвън Югоизточна Азия и тя трябваше да намерят метод да го обяснят на непозната аудитория.

Практиката да се пробвате да търгувате с общи термини за храни не е неповторима за Chang или промишлеността за храни и питиета в Съединени американски щати.

Арие Парикесит, кулинарен гид, който управлява бизнеса с храни и турнета на Kelana Rasa, сподели, че до момента в който Чанг се е опитвал да „ монополизира “ термина „ хрупка с чили “, е имало сходни случаи в родната му Индонезия.

„ Подобно нещо се случи в света на храните и напитките в Индонезия, когато терминът „ kopitiam “ [кафене] беше признат като право на комерсиална марка, подадено от компания, която беше основана неотдавна и принуди типичен копитиам обекти, които бяха на десетилетия, а не да употребява тази марка “, сподели Парикесит пред Al Jazeera.

„ Монополите върху комерсиалните наименования като този явно са нездравословни и вместо да разпространяват азиатската кухня по-широко, както направиха Дейвид Чанг и Момофуку, това основава неприятна атмосфера измежду играчите на азиатски храни и подправки. “

„ Малките наследствени компании също ще бъдат наранени. Във време, когато съдействието е от основно значение, този тип съревнование в остарял жанр заслужава да бъде изоставено “, добави той.

Необходимостта от метод на съдействие се акцентира от компликациите, с които се сблъскват участниците в храните и напитките в Югоизточна Азия, пробвайки се да стъпят на вратата отвън района.

Tew of Homiah сподели, че югоизточноазиатската храна не е необятно известна в доста елементи на света, изключително спрямо други кухни.

„ Ако отидете в супермаркет в Съединени американски щати, ще има две цели пътеки, отдадени на зехтина, който е единствено един артикул. Тогава може да намерите половин пътека или щанд, в който има храна от „ други “ места, като кухня от Югоизточна Азия, смесена с други кухни като мексиканската. “

Jun Yi Loh, малайзийски създател на храна и разработчик на предписания, се съгласи, че малайзийските термини за храна не са безусловно лесни за схващане, заради което би трябвало да се употребяват дескриптори като „ хрупка от чили “.

„ Отдавна подкрепям мнението, че една от главните аргументи малайзийската храна да не се развихри по метода, по който сингапурската или тайландската през последните години е, че нашата храна не е толкоз лесна за разказване или пакетиране нещо като асансьор, сподели Ло пред Ал Джазира.

След седмици на неодобрение поради писмата за преустановяване и отвод от Momofuku, които бяха изпратени до десетки дребни компании в Съединени американски щати, Чанг предходната седмица отстъпи, като сподели в подкаста The Dave Chang Show: „ Разбирам за какво хората са смутени и аз в действителност скърбя. “

В изказване, изпратено до Al Jazeera, Momofuku сподели: „ Когато създадохме Chili Crunch, искахме име, което да разграничи нашия артикул от по-широката категория чили чипс. Вярвахме, че името „ Chili Crunch “ отразява уникалността на нашия артикул, който съчетава усети от голям брой кулинарни обичаи, и купихме съществуваща комерсиална марка за името. “

Momofuku сподели, че е взела противоположна връзка от общността на борда и в този момент схваща, че терминът „ chili crunch “ носи по-широко значение.

„ Ние нямаме интерес да „ притежаваме “ терминологията на културата и няма да постановяваме комерсиалната марка отсега нататък “, споделиха от компанията.

Въпреки че Чанг може да направи противоположен завой, епизодът въпреки всичко остави противен усет в устата на някои от тези, които разпространяват кухнята от Югоизточна Азия в чужбина. Ло сподели, че неуспехът е извадил нескрито правните компликации, които могат да зародят при ръководството на бизнес на непознат пазар.

„ Това сигурно ще влезе в съзнанието на притежателите на дребен бизнес “, сподели той пред Al Jazeera.

„ Вярвам, че това събитие ще бъде запомнено като лекомислен случай, иницииран от Момофуку и Дейвид Чанг с тонове надменност и доста малко мисъл “, Аурия Ейбрахам, притежател на Auria's Malaysian Kitchen, хранителна компания, продаваща самбал, смеси от подправки и Кая, сподели Ал Джазира.

Ейбрахам, която се реалокира в Съединени американски щати през 90-те години на предишния век, преди да пусне първия си артикул, Hot Chilli Sambal през 2013 година, сподели, че фурорът на Momofuku е провокирал по-широк спор към това кой „ има “ храната.

„ Трябва да приемем и разберем, че нито една страна, организация или лице не може да претендира за неща като подправки, съставки или предписания “, сподели тя.

Ейбрахам сподели, че малайзийската храна е била оформяна от епохи от имигранти, които са донесли предписания, които са били споделяни, възприемани и по-късно модифицирани, с цел да отразяват наличните съставки в разнообразни райони.

„ Имайки поради това, макар другия генезис на даден хранителен продукт, в този момент той се е докоснал до културата на всеки “, сподели тя. „ И това е хубостта на шерването на храна. “