Опитът на американски готвач да притежава името „chili crunch“ предизвиква гнева в Индонезия, Малайзия
Медан, Индонезия – Когато Мишел Тю, собственик на базираната в Малайзия хранителна компания Homiah, получи прекратяване и писмо за отказ от американско-корейския знаменит готвач Дейвид Чанг миналия месец, тя почувства „тъга и предателство“.
Писмото информира Тю, че има 90 дни, за да спре да използва термина „chili crunch“ на етикетите на своя самбал – подправка на основата на лют червен пипер, популярна в Югоизточна Азия – тъй като Чанг е запазил фразата като търговска марка.
„Дейвид Чанг е толкова голямо име в азиатско-американската хранителна общност и ми се стори много лично, въпреки че не го познавам лично“, каза Тю пред Al Jazeera.
„Азиатската кулинарна общност наистина е като едно семейство и, за да се занимавам с бизнес, притежаван от жена, изобщо да си помисля за това и да не проведа първо приятелски разговор, наистина се чудех къде е състраданието му.“
Чанг, който притежава веригата ресторанти Momofuku в САЩ и оттогава се отказа от претенциите си за търговска марка, започна да продава буркани с „Chili Crunch“ през 2020 г., но той далеч не е първият човек, пуснал подобен продукт на пазара.
Подправките на базата на лют червен пипер се използват в Азия от незапомнени времена.
На английски те се наричат с различни имена, включително chilli crunch, chilli crisp и chilli oil, в зависимост от консистенцията им и пропорциите на съставките.
Тю, която се научи да готви от малайзийската си баба, избра да нарече своя продукт „Sambal Chili Crunch“, тъй като sambal, който обикновено включва съставки като люти чушки, паста от скариди, чесън и палмова захар, не е широко известен извън Югоизточна Азия и тя трябваше да намерят начин да го обяснят на чужда публика.
Практиката да се опитвате да търгувате с общи термини за храни не е уникална за Chang или индустрията за храни и напитки в САЩ.
Арие Парикесит, кулинарен гид, който ръководи бизнеса с храни и турнета на Kelana Rasa, каза, че докато Чанг се е опитвал да „монополизира“ термина „хрупка с чили“, е имало подобни случаи в родната му Индонезия.
„Подобно нещо се случи в света на храните и напитките в Индонезия, когато терминът „kopitiam“ [кафене] беше приет като право на търговска марка, подадено от компания, която беше създадена наскоро и принуди класически копитиам обекти, които бяха на десетилетия, а не да използва тази марка“, каза Парикесит пред Al Jazeera.
„Монополите върху търговските наименования като този очевидно са нездравословни и вместо да популяризират азиатската кухня по-широко, както направиха Дейвид Чанг и Момофуку, това създава лоша атмосфера сред играчите на азиатски храни и подправки.“
„Малките наследствени компании също ще бъдат засегнати. Във време, когато сътрудничеството е от ключово значение, този вид съперничество в стар стил заслужава да бъде изоставено“, добави той.
Необходимостта от подход на сътрудничество се подчертава от трудностите, с които се сблъскват участниците в храните и напитките в Югоизточна Азия, опитвайки се да стъпят на вратата извън региона.
Tew of Homiah каза, че югоизточноазиатската храна не е широко известна в много части на света, особено в сравнение с други кухни.
„Ако отидете в супермаркет в САЩ, ще има две цели пътеки, посветени на зехтина, който е само един продукт. Тогава може да намерите половин пътека или щанд, в който има храна от „други“ места, като кухня от Югоизточна Азия, смесена с други кухни като мексиканската.“
Jun Yi Loh, малайзийски автор на храна и разработчик на рецепти, се съгласи, че малайзийските термини за храна не са непременно лесни за разбиране, поради което трябва да се използват дескриптори като „хрупка от чили“.
„Отдавна поддържам мнението, че една от основните причини малайзийската храна да не се развихри по начина, по който сингапурската или тайландската през последните години е, че нашата храна не е толкова лесна за описване или пакетиране нещо като асансьор, каза Ло пред Ал Джазира.
След седмици на недоволство заради писмата за прекратяване и отказ от Momofuku, които бяха изпратени до десетки малки фирми в САЩ, Чанг миналата седмица отстъпи, като каза в подкаста The Dave Chang Show: „Разбирам защо хората са разстроени и аз наистина съжалявам.“
В изявление, изпратено до Al Jazeera, Momofuku каза: „Когато създадохме Chili Crunch, искахме име, което да разграничи нашия продукт от по-широката категория чили чипс. Вярвахме, че името „Chili Crunch“ отразява уникалността на нашия продукт, който съчетава вкусове от множество кулинарни традиции, и купихме съществуваща търговска марка за името.“
Momofuku каза, че е взела обратна връзка от общността на борда и сега разбира, че терминът „chili crunch“ носи по-широко значение.
„Ние нямаме интерес да „притежаваме“ терминологията на културата и няма да налагаме търговската марка занапред“, казаха от компанията.
Въпреки че Чанг може да направи обратен завой, епизодът все пак остави неприятен вкус в устата на някои от онези, които популяризират кухнята от Югоизточна Азия в чужбина. Ло каза, че провалът е извадил наяве правните трудности, които могат да възникнат при управлението на бизнес на чужд пазар.
„Това със сигурност ще влезе в съзнанието на собствениците на малък бизнес“, каза той пред Al Jazeera.
„Вярвам, че това събитие ще бъде запомнено като несериозен случай, иницииран от Момофуку и Дейвид Чанг с тонове високомерие и много малко мисъл“, Аурия Ейбрахам, собственик на Auria's Malaysian Kitchen, хранителна компания, продаваща самбал, смеси от подправки и Кая, каза Ал Джазира.
Ейбрахам, която се премести в САЩ през 90-те години на миналия век, преди да пусне първия си продукт, Hot Chilli Sambal през 2013 г., каза, че фурорът на Momofuku е предизвикал по-широк дебат около това кой „притежава“ храната.
„Трябва да приемем и разберем, че нито една страна, организация или лице не може да претендира за неща като подправки, съставки или рецепти“, каза тя.
Ейбрахам каза, че малайзийската храна е била оформяна от векове от имигранти, които са донесли рецепти, които са били споделяни, възприемани и след това модифицирани, за да отразяват наличните съставки в различни региони.
„Имайки предвид това, въпреки различния произход на даден хранителен артикул, сега той се е докоснал до културата на всеки“, каза тя. „И това е красотата на споделянето на храна.“
